сряда, май 5

Дисекция

Езикът е странно нещо, най-вече защото не знаем как да го използваме. Та ние дори не го познаваме. Замисляли ли сте се, че не знаем какво иска, какво му харесва, какво обича да прави в петък вечер и как да не обиждаме чувствата му. Знаем само когато го заболи и само тогава, криейки се тихо в устата ни издава писък и ние се досещаме, че на него му има нещо. Това е доста неблагодарна работа, не бих кандидатсвал за работа като език ако питате мен.
Работиш по цел ден, и то с хаплив екип зъби и гаден шеф мозък, които само при едно грешно движение и те скастрят. Дъвчиш по цял ден, играеш си с тях, обсщуваш с други езици, дъвчеш някакви странни гуми, които ти слагат отгоре, играят си с теб, карат те да пушиш и пиеш кафе насила. Неблагодарна работа. И за какво, накрая на деня няма благодаря, няма нищо, само бързо почистване с гадна паста за зъби и толкова.
Не, ние не мислим за езика си. Веднъж го опарваме/опарваме с него, а после си понасяме последсвията. Но какво е виновен той? Може ли да виним езика си за нашите грешни думи? (това звучи като от дневника на Кари Брадшоу). Естествено, че не. По-скоро те са в дълбините на мозъка ни, идват когато най-малко ги очакваме и се залепят за него, а той като покорен работник изпълнява заповедите си. Не в това е въпросът. Случва се езикът ти да изпусне нещо не по нягова воля, важното е после да го мобилизираш и да си върнеш доверието в него. Не става лесно, но облекчението в края на деня за него е огромно.

вторник, май 4

език, системи и други в 12 часа през нощта

Имаше нещо за атрофията, което учихме някога си в някой си клас и в последствие бяхме упътени да го прочетем в дебелия американски учебник, който аз не отварях с нетърпение. Нещо, че във всяка система атрофира? Или ако има мъничко хаос той се разпростира в системата? Това, разбира се си е чисто физичен закон, доколкото нещо в тази луда наука може да мине за закон, и не би трябвало да се прилага извън изследователското поле на тази иначе велика наука... или би?
Няма да пиша милиони страници за атрофията в обществото. Първо, не е много оригинално като избор на тема, второ, май няма какво да се каже, което да не е казано, трето, аз не съм съдник на съдбите човешки и четвърто - обичам да си говорим за позитивни неща. Но атрофията постоянно ти се навира в лицето!!!
Човешките същества от вида хомо сапиенс сапиенс обичат да се изразяват. Особено женските, така се твърди. Но и мъжките, те просто не го правят с часове по телефона, предполагам. И аз в момента се изразявам свободно пред вас, правя се малко на умна, давам отдушник на разни глупости дето от месеци ми се трупат. Полезно е да се изразяваш. Така едно време племето е разбирало къде са най-зрелите банани. Така случайно някой от племето един ден е открил изкуството. Въобще изкуството е, разбира се, преди всичко, нещо, което изглежда добре, но дълбоко в себе си механизъм за изразяване. Е, някои хора отиват твърде далеч и поставят самоцелни трансперанти по улиците на духовния град. Атрофия, братче.
Накъде биех, накъде биех. Ето накъде биех - ами това изразяването е хубаво нещо, но е още по-хубаво да се изразяваш хубаво. Има нещо, което много ме дразни. Неграмотното писане. Огромните претенции, огромните мисли, дълбоките съждения, оригиналните виждания и на средата... една огромна правописна грешка и 17 запетайки на неправилните места. Сякаш някой така се е потил над гениалното си изречение, че е забравил да го снабди с необходимата граматика и пунктоация. Защо това седи толкова глупаво и прави такова лошо впечатление? Защо неправилният подбор на думи и беднотата на речника така дразнят окото, ухото и свързания към тях орган (ако го има)? Не знам - може би защото грамотността е белег на интелект.
Вземете исландците. Един изтъкнат професор, който е достатъчно изтъкнат, за да не му изтъкна името тук ги нарича "исландски реотани". Но тези хора наистина си ценят езика. Преди десет века предците им пиели бира и са си разказвали истории в мерена реч (с разгърнати метафори, алитерация и дълбоко морално послание и може би прекалено количество брадви и кръв), а днес те все така внимателно изразяват мислите си един пред друг. Има какво да се научи от исландските реотани. И от правописните речници.
От много филологическо образование започвам да си мисля, че няма неправилна употреба на езика в дългосрочен план. Мнозинството определя. Езикът се опростява и променя. Езикът служи на хората - служи за изразяване. Но езикът не е носна кърпичка, ама от тези хартиените, дето ги хвърляш, след като си си свършил работоата с тях. Трябва да бъде пазен и ценен. Език свещен на моите деди. Ама че патриотично.
Не знам какво ме прихваща да поучавам все. Но как да бъде иначе. Браузваш си през уеба (не пернишкия уеб) и се натъкваш на невежество. А дали сте намирали връзката - некачествени мисли в некачествен език? Атрофията те удря по носа.
Баща ми има една значка. Представлява една стрелка, която е навита на спирала и сочи към центъра на спиралата. Това означавало стабилизираща се система. Баща ми е инжинер. А системите явно се стабилизират. Езикът се променя. Но да се изразяваш красиво и с вкус... това може би остава.

петък, март 12

За глупавите неща, които правят от нас хора

За какво си мислиш, читателю?

Някога пробвал ли си да погледнеш към небето докато вали сняг? Пробвал ли си да подреждаш музиката си папка по папка, за да е абсолютно прилежно всичко? Да се чудиш кой си? Да целунеш някого в тъмнината на нощта? Да се блъскаш в хората на улицата, докато слушаш Bittersweet Symphony на Verve, представяйки си, че си героя от клипа? Да пееш Singing in the rain под топлия летен дъжд с VV, докато търсиш цвете, което да оставиш на малкия мемориал на Майкъл срещу Народния театър? Искал ли си да изпълниш мечтата си повече от всеки друг и някой ден да даваш на хората музика, която да ги кара да танцуват или плачат? Някога чудил ли си се какво правиш там, с тези хора, when you don't belong there?
Някога бил ли си мен?
Ако да, дори и без да си ме чел, вече знаеш поне частица от това кой съм аз.
Част от малките глупави неща, които правят мен, теб, нас. Атомите от глупави неща, които ни различават и ни правят уникални, именно защото глупавото не винаги е порок.

И да...добре дошли в нашето скромно листче с драсканици.

вместо встъпление

Една патка мислила, мислила и се удавила, са казали хора, по-мъдри от мен. И аз съм забелязала, че мисленето е много вредна тенденция всъщност. Ето, например ние постоянно си мислим да почваме и защото това ни прави толкова заети, напълно забравяме.
Едно време (отдавна беше) предишната ми диригентка все казваше "твърде много мислиш - недей да мислиш", а секунда след това "аа, ама тая работа без мислене не става" или нещо по тези линии. Не е луда жената (а може и да е, но това няма отношение към темата в момента), има различни видове мислене. Но не онези на гл. ас. Сосюр, нито онези дето на шведски са с различни глаголи. Къде ли се наврях. Било голям късмет, ако авторът знаел какво иска да каже. Е, аз знам и може би за това не ми се получава :D
Можех и да дам по-умно начало, но реших този път да не мисля. Сега ще изляза за три дена и искам като се върна, всички да сте написали по нещо *ухил*