Една патка мислила, мислила и се удавила, са казали хора, по-мъдри от мен. И аз съм забелязала, че мисленето е много вредна тенденция всъщност. Ето, например ние постоянно си мислим да почваме и защото това ни прави толкова заети, напълно забравяме.
Едно време (отдавна беше) предишната ми диригентка все казваше "твърде много мислиш - недей да мислиш", а секунда след това "аа, ама тая работа без мислене не става" или нещо по тези линии. Не е луда жената (а може и да е, но това няма отношение към темата в момента), има различни видове мислене. Но не онези на гл. ас. Сосюр, нито онези дето на шведски са с различни глаголи. Къде ли се наврях. Било голям късмет, ако авторът знаел какво иска да каже. Е, аз знам и може би за това не ми се получава :D
Можех и да дам по-умно начало, но реших този път да не мисля. Сега ще изляза за три дена и искам като се върна, всички да сте написали по нещо *ухил*
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар