За глупавите неща, които правят от нас хора

За какво си мислиш, читателю?

Някога пробвал ли си да погледнеш към небето докато вали сняг? Пробвал ли си да подреждаш музиката си папка по папка, за да е абсолютно прилежно всичко? Да се чудиш кой си? Да целунеш някого в тъмнината на нощта? Да се блъскаш в хората на улицата, докато слушаш Bittersweet Symphony на Verve, представяйки си, че си героя от клипа? Да пееш Singing in the rain под топлия летен дъжд с VV, докато търсиш цвете, което да оставиш на малкия мемориал на Майкъл срещу Народния театър? Искал ли си да изпълниш мечтата си повече от всеки друг и някой ден да даваш на хората музика, която да ги кара да танцуват или плачат? Някога чудил ли си се какво правиш там, с тези хора, when you don't belong there?
Някога бил ли си мен?
Ако да, дори и без да си ме чел, вече знаеш поне частица от това кой съм аз.
Част от малките глупави неща, които правят мен, теб, нас. Атомите от глупави неща, които ни различават и ни правят уникални, именно защото глупавото не винаги е порок.

И да...добре дошли в нашето скромно листче с драсканици.

вместо встъпление

Една патка мислила, мислила и се удавила, са казали хора, по-мъдри от мен. И аз съм забелязала, че мисленето е много вредна тенденция всъщност. Ето, например ние постоянно си мислим да почваме и защото това ни прави толкова заети, напълно забравяме.
Едно време (отдавна беше) предишната ми диригентка все казваше "твърде много мислиш - недей да мислиш", а секунда след това "аа, ама тая работа без мислене не става" или нещо по тези линии. Не е луда жената (а може и да е, но това няма отношение към темата в момента), има различни видове мислене. Но не онези на гл. ас. Сосюр, нито онези дето на шведски са с различни глаголи. Къде ли се наврях. Било голям късмет, ако авторът знаел какво иска да каже. Е, аз знам и може би за това не ми се получава :D
Можех и да дам по-умно начало, но реших този път да не мисля. Сега ще изляза за три дена и искам като се върна, всички да сте написали по нещо *ухил*